Сърцето, за да работи, трябва да се свива по строго определен начин. Изградено е от сърдечни мускулни влакна, които реагират на електрически ток. Сърцето само произвежда този електрически ток, който предизвиква неговото свиване. Клетките, които генерират електрически импулси и карат сърцето да се свива, са събрани в синусовия възел. Това е природният пейсмейкър на сърцето. Постоянно се генерира електрически импулс, като първо се свиват предсърдията. Те пълнят камерите с кръв, което предизвиква свиването им, след което кръвта се изтласква към кръвоносната система. За да работи сърцето правилно, трябва да се свива точно по този наичн.
Какво представляват сърдечните аритмии и колко са опасни разказа в интервю за iHELP д-р Димитър Димов:
Какво представляват предсърдните и камерните аритмии? Кои са опасни?
– При предсърдните аритмии много бързо се генерират електрически импулси и се получава т. нар. трептене и мъждене, при което сърцето излиза от ритъм. Предсърдията се свиват хаотично и без синхрон със свиването на камерите, което означава, че камерата може да не е напълнена с кръв или обратното – да е препълнена. Проблемът при предсърдното трептене и мъждене е точно тази дълбока честота на свивание, при която кръвта не се движи правилно. В предсърдията се получават завихряния и може да се образува тромб, който да отиде в мозъка и да се стигне до инсулт. Далеч по-опасни са камерните аритмии. При повечето от тях като камерното трептене,камерното мъждене и безпулсовата камерна тахикардия липсва циркулация, няма кръвообращение. Пациентът на практика е в състояние на клинична смърт.
Ако това се случи, какви стъпки се предприемат?
– Сърцето може да се вкара в ритъм с електрошок. Пациентът се подлага под анестезия, след което се прилага процедурата.
По какво се различава трептенето от мъжденето?
– Различават се най-вече по ЕКГ образа и по честотата на свиване. При камерното трептене комплексите са симетрични, докато при камерното мъждене те са напълно хаотични и често се наслагват един върху друг. И при двете сърцето не изпомпва кръв и се намира в така нареченото състояние на „кардиак арест“.
Кои са най-честите причини за такива аритмии?
– Много са причините за появата на камерно трептене и мъждене, най-честата е сърдечният инфаркт. Други причини са например удар от електрически ток, електролитен дисбаланс, подкиселяване на кръвта или недостиг на кислород. Много често след вирусни инфекциии се получава възпаление на сърдечния мускул и може да се получат такива аритмии. Някои лекарства могат да го предизвикат, дори лекарства против аритмии. Има много хора, които не усещат предсърдните аритмии. Te сравнително лесно се регулират с лекарства.
Какво представлява дефибрилаторът и за какво служи той?
– Дефибрилаторът е уред, който контролирано пуска специален електрически импулс, възстановявайки нарушения сърдечен ритъм. Използва се при различни аритмии и така наречения сърдечен арест, при който сърцето работи неефективно. То мърда, но не изтласква кръвта. Дефибрилаторът не може да накара неработещо сърце да заработи. Трябва да има някаква активност, за да може да се възстанови сърдечния пулс.
Кога е започнал да се използва този метод?
– Дефибрилаторът не е нова технология. Първите опити за дефибрилация са след края на Първата световна война, а за съвременна дефибрилация в болница – от 50-те години. От тогава насам има натрупан доста опит, но чисто като технология не е от скоро. Дефибрилаторите са различни видове. Първите се наричат монофазни и са пускали ток с много висока енергия (360 джаула), който обаче уврежда мускулните влакна на сърцето. Колкото е по-силен подаденият импулс, толкова уврежданията на сърдечните мускулни влакна са по-големи. След това са измислени бифазните, които използват по-ниско ниво на електрически ток – до 220 джаула. По голямата част от бифазните дефибрилатори са синхронизирани, т.е. подаденият електрически импулс е синхронизиран с кардиограмата. Поради това те са доста по-ефективни и по-безопасни.
Има ли дефибрилатор за масова употреба, който да се използва от немедицински лица?
– Да, такива са автоматичните и полуавтоматичните дефибрилатори за масова употреба. Това са интелигентни машинки. Достатъчно е да се следват указанията, които дават чрез гласови команди. Автоматичните дефибрилатори сами преценяват кога да пуснат ток, докато при полуавтоматичните има намеса и от човека, която се осъществява чрез натискане на определен бутон и донякъде това е още една система за сигурност, защото се избягва възможността някой от присъстващите спасители в суматохата да получи нежелан електрически удар.
Как работи уредът?
– Има няколко бутона. Единият включва апарата, закачват се електродите и подава гласова команда да не се пипа пациентът, тъй като прави анализ на кардиограмата. Ако установи наличието на фибрилация, отново подава гласова команда да се отръпнем и да натиснем бутон (ако е полуавтоматичен). Ако е автоматичен ни предупреждава да се отдръпнем, следва електрошок. Ако не установи трептене, ни подава гласова команда да правим сърдечен масаж. Повечето такива апарати имат вграден метроном и задават и ритъм за сърдечен масаж, който е около 100 притискания в минута.
При дефибрилация каква част от електрическия ток стига до сърцето?
– Не повече от 20%, тъй като дефибрилацията се прилага външно, а тъканите са с доста високо съпротивление.
Какви са рисковете от дефибрилатора?
– Високите токове увреждат сърдечния мускул, но при новите уреди това е сведено до минимум.
Има ли превенция от сърдечни аритмии?
– Не, никой не е застрахован. Идеалният пулс е 72 удара в минута. Всяко движение, от което се изпотяваш и пулсът ти скача над 120 е вредно. Например ресурсът на един двигател е 500 000 км. За какво време ще го изразходиш – ти решаваш. Същото е и със сърцето. Когато го товариш, то не става по-здраво, напротив – амортизира се.