Menu

Да помогнем, не защото трябва, а защото сме хора

Изборът да помогнеш на човек в нужда - колко пъти сте изпадали в подобна ситуация и какво направихте?

Изборът да помогнеш на човек в нужда - колко пъти сте изпадали в подобна ситуация и какво направихте?

Да живееш в свят като днешния, в който всичко се развива почти със скоростта на светлината има както своите плюсове, така и своите минуси. Можеш да достигнем до всяка информация, която ти е нужна само с един клик в телефона си. Имаш свободата да избираш: работата, хобитата, мястото, на което искаш да живееш, обкръжението си.

Мечтаеш смело, за далечни дестинации, за нови придобивки и за какво ли още не. Имаш удобствата на новите технологии, които всеки ден стават све повече и повече. Но всичко това си има своята цена. В желанието си да постигнеш целите си и да осъществиш мечтите си ти работиш. Бързаш. Постоянно преследваш нещо, стремиш се към нещо. Обмисляш стратегии и планове за действие. Не спиш. А това често пъти натоварва и води до болестта на 21-ви век: Стресът!

Докато другите болести имат ясно изразени симптоми и могат да бъдат лекувани с определени медикаменти, то със стреса не е така. Мислейки си, че това е просто поредния отминал лош ден, не осъзнаваш, че той оставава отпечатъка си върху теб. Именно, под формата на стрес.

А когато се натрупат повече отпечатъци като лоши дни, финансови проблеми, скандали с близките и куп други такива? Тогава виждаме как влияе „епидемията“ на 21-ви век върху нас:
  • Най-често стреса влияе върху сърдечно съдовата система. Предизвиква образуването на лош холестерол и може да доведе до инфаркт, инсулт, коронарна болест на сърцето и хипертония.
  • При стрес от мозъка се освобождават химични субстанции, които водят до повишаване на нивата на кръвна захар и мастни киселини в кръвта, до повишена сърдечна честота и кръвно налягане
  • Стресът намалява способността на имунната система да се бори с бактериите и вирусите, които окупират тялото ни
  • Хроничният срес влияе и върху храносмилателната ти система. Стомашна язва, синдромът на възбудимото дебело черво, повечето гастрити, хроничният улцеро-хеморагичен и колит са все болести, предизвикани от натрупването на стрес в живота ни.
  • При стрес се наблюдават различни емоционални прояви като: тревожност, депресия, гняв, избухливост и вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени като: промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне.
При наличието на подобни опасности, които не дебнат около теб, а вътре в теб, лесно можеш да се досетиш, че във всеки един момент, без значение дали си мъж или жена, дали си възрастен или млад, стреса може да се прояви, без най-малко да го очакваш и да те постави в ситуация, в която имаш нужда от помощ.

И тук идва големият въпрос: От къде ще получим тази помощ? А ще помогнем ли, ако друг човек има нужда от нея?

Тези въпроси водят до един друг проблем, който нашето съвремие си е създало: Безразличието! Забързан в своите проблеми, вглъбен в своя собствен живот и желанието да го превърнеш в нещо конкретно, думите като състрадание, сърдечност и милосърдие често биват изхвърлени от съзнанието, заместени от безчувственост и непукизъм.

В един момент спираш и се оглеждаш. Осъзнаваш, че около теб е пълно с хора, всеки един от тях със своя личен проблем и всеки един от тях, толкова фокусиран върху проблема си, че подминава чуждия проблем с лекота и лека озлобеност, мислейки „това не е моя работа“, „а на мен кой ще ми помогне?“, „има си институции за тази работа“.

А ние сме хора! Забравяме, че именно състраданието, милосърдието и желанието да си помагаме един на друг са нещата, които ни отличават от животните. Да бъдем съпричастни с чуждата болка, да помогнем, без да очакваме нещо в замяна или да измисляме оправдания да не го правим. Защото то засяга всички ни. Защото без значение колко здрав мислиш, че си, ти също можеш да изпаднеш в подобна ситуация, в която да се нуждаеш от нечия помощ.

Ами, ако всички те подминат с безразличие или те гледат безучастно? Ами ако „отговорните институции“ са далече, близките ти също? Ами, ако това се случи на твоя любим, дете, родител? Ами ако и с него се отнесат по този начин? Не е ли време да се измъкнеш малко от собствените си мисли и да се огледаш, да видиш другите, да помогнеш, да не гледаш безучастно. А, ако не можеш да дадеш нужната помощ? Спокойно, вече има iHELP!

Свали БЕЗПЛАТНО iHELP приложението:
За Android
За Apple