Всеки ден повече от 600 души у нас имат нужда от кръвопреливане. Едва 25% от кръвта у нас се набавя чрез доброволно кръводаряване, а страната ни е на едно от последните места по брой кръводарители в Европа. Само 450 милилитра дарена кръв могат да спасят три човешки живота.
Според проучване едва 49% от българите знаят, че хематологията е науката за заболяванията на кръвта, а 25% нямат никаква представа какво означава.
80% от тях не са били запознати с онкохематологичните заболявания, преди да им бъде поставена диагнозата. 60% от пациентите посочват като основен източник на информация по отношение на заболяването лекуващите си лекари, а 87% са доволни от информацията, която им се предоставя.
Злокачествените заболявания на кръвта са над 140 типа, а основните групи са 3 – левкемии, лимфоми, миеломи. Данните сочат, че на всeки 35 секунди в света се диагностицира по един пациент със злокачествено заболяване на кръвта, като ракът на кръвта е петото по разпространение онкологично заболяване. В световен мащаб над 600 000 души умират от рак на кръвта, а новооткритите случаи са 360 хил., като около 200 хил. болни умират от лимфом всяка година. Всеки ден се откриват 100 нови случая на лимфом.
Всяка година над 44 000 нови случаи на рак на кръвта биват диагностицирани в Европа. В България се диагностицират около 1500 нови случая на различни онкохематологични заболявания. Злокачествените заболявания на кръвта са в топ 10 по честота както при мъжете, така и при жените, а средната възраст на пациентите е 64 години. Ракът на кръвта е най-често срещаната форма на злокачествено заболяване при децата.
Благодарение на таргетна терапия, имунотерапия и генна терапия се наблюдават благоприятни темпове на покачване на 5-годишната преживяемост на тези заболявания.
Така например 5-годишната преживяемост при децата с онкохематологични заболявания се е увеличила до близо 85%. В сравнение с 60-те години на миналия век преживяемостта при острата лимфообластна левкемия от 4% стига до 94% в наши дни.
Как даряването на кръв помага на здравето ни?
Учени от университета в Сан Диего, САЩ, са установили, че даряването на кръв намалява опасността от сърдечен удар и дори на всеки 560 милилитра взета кръв организмът изгаря 650 калории, като същевременно се балансира и метаболизмът. Същевременно се понижават и високите нива на желязо. От този елемент зависи колко гъста и лепкава е консистенцията на кръвта. Ако желязото е в повече то я сгъстява и ускорява окисляването на холестерола, което е опасно за кръвоносните съдове, тъй като намалява тяхната еластичност. Такава кръв създава своеобразно търкане, когато преминава през кръвоносните съдове. Това от своя страна може да доведе до сърдечно-съдови заболявания.
Според резултатите от проучване на американските учени, публикувано във вестника на Американската медицинска асоциация, хората между 43 и 61 години са изложени на по-малък риск от сърдечен удар, ако даряват кръв на всеки шест месеца.
Друго изследване, направено сред 2682 мъже във Финландия, дарявали кръв редовно, показва, че рискът от инфаркт при тях е с 88 на сто по-малък спрямо тези, които никога не са ставали кръводарители. Проучване сред 1200 души показало, че хората, които даряват кръв два пъти годишно, са с два пъти по-нисък риск да починат внезапно от инсулт или запушване на кръвоносен съд.
Освен радостта, че с едно взимане на кръв можете да спасите три човешки живота, донорът печели и безплатна проверка на здравето си. Материалът се изследва преди да бъде предоставен за кръвопреливане, а дарителят се уведомява чрез районната здравна инспекция или центъра по хематология, ако той е носител на вируса на СПИН, хепатит или друго инфекциозно заболяване.
Кой може да дарява кръв?
Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея, може да стане дарител. Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.
Как да се подготвим за кръводаряването?
2-3 дни преди акта на кръводаряване човек трябва да се храни редовно и разнообразно – това заздравява силите на организма и повишава качеството на кръвта. Кръводаряването не трябва да се извършва на гладно. Кръводарителя трябва да е сигурен, че е здрав и отпочинал. След кръводаряването се приемат повече калорични течности и храни.
Каква е процедура за даряване на кръв?
Попълва се въпросник относно вашето здравословно състояние.
Следват:
- Преглед и личен разговор с лекар.
- Предварително изледване на кандидат кръводарителя – вземат се няколко капки кръв от пръста за експресно определяне на кръвна група и хемоглобин. Ако хемоглобинът е под 125 г/л за жените и под 135 г/л за мъжете, кръводаряването не се разрешава.
- Кръводаряване – количеството на дарената кръв е между 405 и 450 мл. Сакът, в които тя се събира, има специален разтвор с обем 63 мл. Той подържа живота на кръвните клетки и благодарение на него кръвта и кръвните съставки запазват лечебните си качества в срок до 36 дни.
Важно: Ако по време на кръводаряването дарителят се почувства зле, процесът на кръвовземане се преустановява. В този случай дарената кръв няма качества да се прелее на пациент, но не се изхвърля. Използва се за производство на кръвни продукти с определен лечебен ефект.
Описаната процедурата трае най-много 40 мин.
Какво се препоръчва след кръводаряване?
Компресивната превръзка следва да остане на ръката Ви най-малко 2 (два) часа.
Препоръчваме да не пушите най-малко 2 (два) часа след приключване на кръвовземането.
Не натоварвайте ръката на убождането най-малко 4 (четири) часа след приключване на кръвовземането.
Постарайте се да приемате повече калорични течности и храни в първите 3 (три) дни след кръвовземането. През първите 24 часа обемът на взетата кръв се възстановява напълно. Вегетарианската храна не пречи за възстановявянето.
В първите часове след кръводаряването отбягвайте силно задимени, с висока температура и влажност помещения.
Тези от Вас, които извършват професионално или любителски рискови дейности (пилотиране на самолети, управление на автобуси или влакове, работа с кранове, качване на подвижни стълби или скелета, делтапланеризъм, катерене и гмуркане), следва да изчакат най-малко 12 часа, преди да се върнат към тях.
При появили се случайно оплаквания от Вашето здраве, които свързвате с процеса на кръводаряване, моля, позвънете на тел. +359 2 9210 477 в рамките на работното време на НЦТХ или се обърнете към Вашия личен лекар.
За колко време се възстановява кръвта?
Количествено кръвта се възстановява за около едно денонощие, а качествено – за 3-4 седмици.
Кой не може да дарява кръв?
Не се допускат хора, които страдат от заболявания като СПИН, хепатит, сифилис, туберкулоза, токсоплазмоза, бруцелоза, отосклероза и Мениеров синдром, бронхит, алергии, хроничен остеомиелит и деформации на костите, ревматизъм, язва на стомаха или дванадесетопръстника, псориазис, екземи по кожата, глаукома и т.н.
Противопоказани са всички остри заразни болести (през време на боледуването и реконвалесцентния период). Хората, които са имали контакт със заразно болни – за период, равен на инкубационния, също не могат да даряват кръв. Проблем е наличието на сърдечно-съдово заболяване, тропически инфекции, костно-мозъчни, бъбречни и чернодробни прблеми.
Кръводаряване не се извършва и в случаи, когато по преценка на лекаря или освидетелстващото лице този акт на съпричастност представлява опасност за здравето на дарителя.