Когато изпитваме остра болка, тя веднага сякаш ни крещи „Спри! Има опасност!“ и това ни кара рязко да се отдръпнем от източника й. Острата болка е част от сигналната система на тялото и помага да предотвратим по-сериозните увреждания и наранявания. Хроничната болка е нещо различно и има реални последици за ежедневния ни живот и психичното ни здраве. С нея тялото продължително изпраща болезнени сигнали до мозъка ни.
Статистика показва, че около 1,5 млрд. души по света страдат от хронична болка. Сред българите на хронични болки са подложени 34 възрастни души от 100.
Коя болка е хронична?
Болка, която трае от 3-6 месеца, дори и повече, може да се хронифицира. Има проучвания, според които тревожността и депресията допринасят за хронифициране на болката, а депресията я мултиплицира.
Най-често пациентите се оплакват от хронични болки в главата, в областта на ставите, невропатични и скелетно-мускулни болки, както и болки в кръста.
Хроничната болка грубо се разделя на два типа – онкологична и неонкологична. Затова всеки един човек, който има средна към силна болка, която е трудна за овладяване, е необходимо да се консултира със специалист. Опитите за самолечение най-често влошават ситуацията.
При неонкологичната най-често срещаната болка е тази в кръста, след това в шията. Близо 50% от болката обхваща гръбначния стълб на човека, твърдят лекари. Мигрената и главоболието също допринасят за това.
Какво я причинява?
Xpoничнaтa бoлĸa oбиĸнoвeнo ce пpичинявa oт пъpвoнaчaлнo нapaнявaнe, ĸaтo oбpaтнo изĸълчвaнe или издъpпвaнe нa мycĸyлитe. Cмятa ce, чe xpoничнaтa бoлĸa ce paзвивa, cлeд ĸaтo нepвитe ce пoвpeдят.
Heблaгoпpиятнoтo yвpeждaнe пpaви бoлĸaтa пo-интeнзивнa и пpoдължитeлнa. B тeзи cлyчaи лeчeниeтo нa ocнoвнoтo yвpeждaнe мoжe дa нe paзpeши xpoничнaтa бoлĸa.
B няĸoи cлyчaи xopaтa изпитвaт xpoничнa бoлĸa бeз ниĸaĸви пpeдишни нapaнявaния. Toчнитe пpичини зa xpoничнa бoлĸa бeз нapaнявaнe нe ca дoбpe paзбpaни. Бoлĸaтa пoняĸoгa мoжe дa ce дължи нa определено здpaвocлoвнo cъcтoяниe.
Как да се справим с хроничната болка?
Лечението обикновено започва, след като се установи причината. Въпреки това лечението може да започне още преди да се е установил причинителят. Избягването на физически активности, които могат да усилят болката – например почивката, вместо играта на бейзбол, може да излекуват хроничната болка в рамото.
Има процедури, които се препоръчват преди да се премине към операция. Целта им е да се блокира даденият нерв, който всъщност е източникът на болка. Някои нерви не могат и не биват да бъдат унищожени, защото човек например няма да може да движи определена част от тялото си. За това също има метод, чрез който се пренастройва чувствителността на нерва, без да се губи функцията му.
Относно болкоуспокояващите – препоръчва се да се комбинират повече средства в по-малки дози, защото всеки медикамент повлиява различни рецептори. Така се намаляват страничните ефекти.
След като хроничната болка и депресията са толкова обвързани, то следва лечението да е комплексно.
Изследване на проф. Катерина Джонсън от университета в Оксфорт стига до извода, че ендорфините имат мощен обезболяващ ефект, според някои дори по-силен от този на морфина.
Според проучването хората, които имат много приятели и активен социален живот, имат по-висока поносимост към болката, защото образуват повече ендорфини. Това са естествените болкоуспокояващи, които тялото ни произвежда.
Други методи за намаляване на болката, освен активния социален живот, са дълбокото коремно дишане, контрастните душове, медитацията, гушкането на домашни любимци, ласки с любим човек и противовъзпалителна диета, бедна на захар, но богата на банани и сьомга.
Доказано е, че хроничните болки ни пречат да спим. Разковничето – разходка преди лягане.
Масажът също е ефективен методи за намаляване на хроничния болкови синдром. Той снема хипертонуса, намалява стреса и подобрява кръвоснабдяването на тъканите и работата на лимфната система.
Доброто здраве е по-хубаво от най-голямото богатство. И всеки от нас може да притежава това богатство, ако го оценява, пази и полага грижи за него. Защото както казва Шопенхауер: „Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо“.