В последно време все по-често чуваме по новините или срещаме статии със заглавия като ‘’Въздухът у нас е ‘’отровен’’, ‘’Опасно мръсен въздух’’, ‘’София е на челните места по мръсен въздух в света’’, ‘’Внимание: Завишени нива на фини прахови частици’’ и т.н.
Протестите и проверките вече са на лице. Депутати предвиждат да се криминализира горенето на отпадъци срещу лишаване от свобода до 2 години и глоба от 2000 до 5000 лева. Ще даде ли тази мярка положителен резултат и ще има ли ефект от подобна промяна в Наказателния кодекс – предстои да видим. Но тук изниква по-важният въпрос – кой ще следи за нарушителите и имаме ли необходимият човешки ресурс за това, имайки предвид, че цели квартали в София се отопляват чрез горене на отпадъци?
Проблемът с мръсния въздух не е от вчера, а мерките, които взимат управляващите, сякаш са само на хартия. Нивата на фини прахови частици са толкова завишени, че буквално виждаме какво дишаме. И има защо да се притесняваме.
Как мръсният въздух влияе върху здравето ни?
Според Световната здравна организация в България между 10 и 15 хиляди души губят живота си заради мръсния въздух, а София е един от най-мръсните градове у нас.
В дни на силно замърсяване хората с хронични белодробни заболявания задължително трябва да се обърнат към лекуващия си лекар и той при нужда да увеличи медикаментите им за овладяване на кризите.
Фините прахови частици изчерпват защитните механизми на белия дроб и с времето предизвикват трайни възпаления.
Петте най-сериозни здравни риска от мръсния въздух според СЗО са :
– Остри респираторни заболявания на долните дихателни пътища
– Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
– Рак на белия дроб
– Исхемична болест на сърцето
– Инсулт
Според лекари маските за лице са половинчат и несериозен метод, а не всички могат да си позволят да се затворят вкъщи и да чакат, докато облакът прах се разсее.
Хората, които живеят на места с мръсен въздух, са с по-висок риск да развият депресия и да стигнат до самоубийство, сочи ново проучване, базирано на глобални данни, цитирано от „Гардиън“.
Изследването е базирано върху замърсяване, причинено от изгарянето на изкопаеми горива в домакинствата и индустрията. Използвани са данни от 16 държави, които разкриват силна статистическа връзка между токсичния въздух и нивата на депресия и самоубийства в обществата.
Най-фините прахови частици достигат до човешкия мозък през кръвоносната система. Те причиняват по-чести мозъчни възпаления, повреждат нервните ни клетки и водят до промяна в нивата на хормоните в тялото. Всички тези проблеми са свързани с лошо психическо здраве и депресия.
Проучването взима предвид най-малките частици в замърсения въздух – тези по-малки от 2,5 микрометра (0,0025 милиметра). Хората, които са изложени на повече от 10 микрограма на кубичен метър от тези частици за повече от година имат 10% по-висок риск от депресия.
При самоубийствата излагането на частиците с размери до 10 микрометра за повече от три дни, увеличава шанса за самоубийство с 2%.
Какви мерки са необходими?
За истинска превенция от опасно мръсния въздух са необходими мерки на държавно ниво, защото възможностите на хората за индивидуално справяне с проблема са ограничени. Въпросът опира до това с какви темпове действат управляващите. Бърза се със санкциите, без да се мисли за истинските причини за проблема.
…А лошото на бързането е, че отнема твърде много време.